Щастието не е конкретна дестинация, а насока. Да си щастлив, означава да си в тази насока, която те кара да бъдеш щастлив.

Основно задължение на човека е да бъде себе си и да обича себе си - и едва тогава той ще приеме другите такива каквито са, и ще може да ги обича истински.

Всяка една монета има две лица и не можеш да подбираш коя харесваш - те са заедно; същото е в живота - ако не можеш да се оправяш с трудните моменти, няма да имаш и приятни.

Най-добрият начин да бъдеш щастлив е просто да живееш с целия си капацитет на живеене, просто гмуркаш се дълбоко и живееш с пълни обороти, и се наслаждаваш с дълбоки чувства - тогава чувството на любов ще се усилва.

Ако не спрем да се оплакваме и да обвиняваме, че светът е луд, няма да имаме енергията да го променяме.

Никой не може да направи за теб това, което ти сам трябва да направиш.

Ако това, което виждаш, пасва "като по мярка" на истината, която е изгодна за теб… не вярвай на очите си!

Връзките изискват усилия, а любовните връзки изискват още по-големи усилия. Но си струва, защото, след като преминем през трудностите, вече не сме същите, "вече сме пораснали, станали сме по-съзнателни и по-завършени".

Най-лошото от вярванията, които родителите втълпяват и повтарят на децата си, е, че трябва да търсят половинката си. Защо не се постараем да намерим друг цял човек, вместо да се задоволим с такъв, който е разделен наполовина. Любовта, за която говорим ние, се гради от цели същества, които се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почувстват пълноценни. Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост, а когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов, може да има бракове, но няма да има двойка.

Да си влюбен, означава не да обичаш сходствата, а да се влюбиш в различията.