В един хубав слънчев ден, мъж на преклонна възраст в скъп костюм седял на скамейка в парка и четял книга. В един момент забелязал наблизо млад мъж, в окаян вид, който хранел гълъбите и им говорел:

Всички големи религиозни традиции носят в същността си едно и също послание: любовта, състраданието и прошката трябва да бъдат част от нашето ежедневие.

Бъдете добър, когато това е възможно. Това винаги е възможно.

Ако можете, помагайте на другите; ако не можете, поне внимавайте да не им навредите.

Да имате определена вяра или религия, е добре. Но вие можете да оцелеете и без тях.

Ако искате другите да бъдат щастливи, бъдете състрадателни. Ако искате вие да бъдете щастливи, бъдете състрадателни.

Когато желаете да практикувате толерантност, врагът е най-добрият учител.

Любовта и състраданието са необходимост, а не лукс. Без тях човечеството няма да оцелее.

Моята религия е много проста. Моята религия е добротата.

Сънят е най-добрата медитация.

Понякога правите по-добро впечатление, когато кажете нещо, а понякога създавате по-добро впечатление, като останете мълчаливи.

Няма нужда от храмове, няма нужда от сложни философии. Мозъкът ми и сърцето ми са моите храмове, моята философия е добротата.

Ние можем да живеем без религия и медитация, но не можем да оцелеем без човешка обич.

Никога не можем да получим мир във външния свят, докато не бъдем в мир със себе си.

Независимо дали някой вярва в една религия или не, и дали някой вярва в прераждането или не, няма човек, който не оценява добротата и състраданието.

Целта на живота ви е да бъдете щастливи.

Никой не е толкова мъдър, че да няма какво да научи от природата.

Природата никога не спира в своето движение и наказва всяко бездействие.

В природата нищо не възниква мигновено и нищо не се появява на света в напълно завършен вид.

Вселената е капка вода в Безбрежната Светлина. Вие сте заключеният в капката отблясък на Светлината.

Невъзможно е човек да наложи своите възгледи на Природата. Не е било и няма да бъде човек да може да я подчини. Да се мисли, че може да се победи Природата – това е слабост на материалистите.

Този, който разбира Природата, живее в хармония с Бога.

Колкото и да се опитва, слончето не може да се освободи. Постепенно свиква с мисълта че дънера е по силен от него.

Когато порасне и стане изключително силно животно, е достатъчно кракът му да се върже с въженце за някое клонче - тогава слонът дори не прави опит да се освободи, тъй като си спомня, че вече много пъти пробвал и не е успявал.

Също като при слоновете и нашите крака са вързани за нещо крехко. Но тъй като от деца сме свикнали със силата на дънера, не смеем да направим каквото и да било.

Всички ние сме донякъде като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата. Живеем с мисълта, че „не можем“ да направим куп неща, просто защото някога, преди много време, като малки, сме опитали и не сме успели.
Така ставаме като слона и си набиваме е главата : “Не мога, не мога и никога няма да мога.“
Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили, и за това никога повече не се опитваме да се освободим от кола.
Понякога, като усетим оковите и веригите задрънчават, поглеждаме под око колчето и си мислим: „Не мога и никога няма да мога“.

Не осъзнаваме, че е достатъчно да проявим малко, смелост за да постигнем свободата си.

Пауло Коелю

Щастието не е конкретна дестинация, а насока. Да си щастлив, означава да си в тази насока, която те кара да бъдеш щастлив.

Основно задължение на човека е да бъде себе си и да обича себе си - и едва тогава той ще приеме другите такива каквито са, и ще може да ги обича истински.

Всяка една монета има две лица и не можеш да подбираш коя харесваш - те са заедно; същото е в живота - ако не можеш да се оправяш с трудните моменти, няма да имаш и приятни.

Най-добрият начин да бъдеш щастлив е просто да живееш с целия си капацитет на живеене, просто гмуркаш се дълбоко и живееш с пълни обороти, и се наслаждаваш с дълбоки чувства - тогава чувството на любов ще се усилва.

Ако не спрем да се оплакваме и да обвиняваме, че светът е луд, няма да имаме енергията да го променяме.

Никой не може да направи за теб това, което ти сам трябва да направиш.

Ако това, което виждаш, пасва "като по мярка" на истината, която е изгодна за теб… не вярвай на очите си!

Връзките изискват усилия, а любовните връзки изискват още по-големи усилия. Но си струва, защото, след като преминем през трудностите, вече не сме същите, "вече сме пораснали, станали сме по-съзнателни и по-завършени".

Най-лошото от вярванията, които родителите втълпяват и повтарят на децата си, е, че трябва да търсят половинката си. Защо не се постараем да намерим друг цял човек, вместо да се задоволим с такъв, който е разделен наполовина. Любовта, за която говорим ние, се гради от цели същества, които се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почувстват пълноценни. Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост, а когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов, може да има бракове, но няма да има двойка.

Да си влюбен, означава не да обичаш сходствата, а да се влюбиш в различията. 

Ако винаги поставяш граници на всичко, което правиш, физически или каквито и да са други. Това ще се пренесе и в работата ти и в живота ти. Няма граници. Има само плата, в които не трябва да се застояваш. Трябва да отидеш отвъд тях.

Аз не мога да те науча, аз мога само да ти помогна да откриеш себе си.

Баща и син вървели из планината. Внезапно момчето паднало, ударило се и извикало: „Оооооххх!“
За своя изненада чуло глас от планината, който му отговорил: „Оооооооххх!“
Любопитно, момчето попитало: „Кой си ти?“
И получило отговор „Кой си ти?“
После изкрещяло на планината: „Възхищавам ти се!“
Гласът отговорил: „Възхищавам ти се!“
Разгневено, че някой все повтаря думите му, момчето решило да обиди натрапника: „Страхливец!“
И отговорът бил: „Страхливец!“
Тогава момчето се обърнало към баща си: „Тате, какво става?“
Бащата се усмихнал и казал: „Синко, чуй.“ После извикал: „Ти си шампион!“
И гласът отговорил: „Ти си шампион!“
Момчето се изненадало, но все още нищо не разбирало.
Бащата му обяснил: „Хората го наричат ехо, но всъщност това е животът. Той ти връща всичко, което направиш или кажеш. Животът ни е отражение на нашите действия. Ако искаш на този свят да има повече любов, обичай повече. Ако искаш хората от екипа ти да знаят повече, самият ти придобивай повече знания. Това се отнася за всичко“.

Немски професор решил да изпита своите студенти и в една от лекциите си им задал следния въпрос:
„Вярвате ли, че всичко, което съществува е създадено от Бог?“
Един от студентите се изправил и смело отговорил:
„Да създадено е от Бога.“
„Значи Бог е създал всичко?“ - попитал отново професорът.
„Да господине.“ – потвърдил отново студентът.
Професорът започнал да разсъждава:
„Ако Бог е сътворил всичко, значи той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува. Следователно, съгласно принципа, че делата определят същността - Бог е зло.“
Студентите се умълчали след тези разсъждения на своя ментор. Професорът, пък, изпитал самодоволство, че е доказал пред своите студенти безсмислието на вярата в Бог.

След няколко минути, обаче, друг студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос по разиграният от професора казус.
„Разбира се“ – самодоволно позволил професорът.
Студентът станал прав и попитал – „Професоре, вие считате ли, че студът съществува?“
„Що за въпрос“ - учудил се професорът - „Разбира се, че съществува! На всички понякога ни е студено нали така?“
Останалите студенти прихнали да се смеят на глупавия въпрос на своя съученик. Но той смело продължил:
„Всъщност според законите на физиката студът не съществува. Това, което ние възприемаме като студ е само отсъствието на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съответствие с това дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула, чисто и просто е изцяло отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при нулева температура. Студът всъщност не съществува. Хората сме създали тази дума за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина.“

След това студентът отново попитал:
„Професоре а тъмнина съществува ли?“
„Да, съществува.“ - отговорил професорът, без да се замисли.
Студентът отвърнал:
„Отново грешите професоре. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните и цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Но никой не може да измери тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмно място и да го осветли. Чудили ли сте се - как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Като се измери количеството светлина, нали така? Тъмнината е само понятие измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина.

Накрая студентът задал трети последен въпрос:
„Професоре, злото съществува ли?“
Този път отговорът на професора бил доста по-неуверен:
„Разбира се, че съществува. Ние го виждаме всеки ден - жестокостта между хората, престъпленията и насилие по света. Това са само част от примерите за съществуването на злото.“
А студентът спокойно отвърнал:
„Господине, злото не съществува само по себе си. Това е просто отсъствието на доброто, отсъствието на Бог. Прилича на студа и тъмнината и е просто дума създадена от човека, да обозначи липсата на добро. Бог не е създал злото. Злото не можем да оприличим нито на вярата, нито на любовта, които съществуват както топлината и светлината. Злото – това е само резултат от отсъстващото добро и божествената любов у човека. Злото прилича на студа, който се появява тогава, когато няма топлина, или на тъмнината, която настъпва при отсъствието на светлина.

Професорът седнал тихо, а името на младия студент било Алберт Айнщайн.

- Край плажа на изток от селото има един остров, а на него - огромен храм с много камбани - каза жената.
Момчето забеляза, че е облечена в странни дрехи, а косите й са покрити с воал. Никога преди не я бе срещало.
- Виждал ли си храма? - попита тя. -Върви да го видиш и ми кажи как го намираш!

 Сваляне

Abussus abussum invocat. - Бедите никога не идват сами.

Ако искате да имате успех, трябва да изглеждате така, като че ли го имате.

Ако не можете да обясните нещо на едно дете , то това значи, че вие самият не го разбирате.

Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят.

Всеки е гений. Но, ако се съди по способността на една риба да изкачи някое дърво, тя ще живее целия си живот смятайки, че е глупава.

Всеки мъж, който шофира безопасно и в същото време целува хубаво момиче, не отдава достатъчно внимание на целувката.

Въображението е по-важно от знанието.

Гравитацията не е отговорна за тези, които падат в капана на любовта.

Да унищожиш предразсъдъците е по трудно,отколкото да разделиш атома на частици.

Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен.

Единственото, което обърква познанията ми, е моето образование.

Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.

Който обича да марширува, напразно има мозък в главата — гръбначният му е напълно достатъчен.

Най-трудното за разбиране нещо на света е данъкът върху доходите.

Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.

Не се подчинявай на властта, ако това противоречи на принципите ти.

Човек не бива да преследва цели, които са лесно осъществими, а трябва да развие инстинкт за онова, което е едва постижимо чрез най-голямото усилие, на което е способен.

- Не Ви познавам, но изглеждате много гладни. Заповядайте у дома и ще ви сервирам нещо за ядене.
- А децата в къщи ли са? – попитали я старците.
- Не, излязоха – отвърнала им жената.
- Тогава ние не искаме да влезем – бил отговорът.
След обяд, децата се върнали от училище и майка им разказала за случката с тримата старци. Децата й казали:
- Иди им кажи, че сме се върнали и ги покани у нас.
Жената излязла и поканила тримата старци в дома си. Тогава единият отговорил:
- Ние няма как да влезем заедно.
А другият старец пояснил:
- Неговото име е Богатство – и посочил единият от другарите си. После, като посочил другият, добавил:
- А този мой приятел се казва Успех. Мен пък наричат Любов.
После допълнил:
Върни се вкъщи и решете със семейството си кой от нас искате да дойде във Вашия дом. Жената се прибрала и разказала на семейството думите на старците.
- Колко интересно! – възкликнали децата.
- Е, понеже ни се отдава възможност, нека да поканим Богатството – казало едното дете.
Майката обаче не била съгласна:
- А защо да не поканим Успеха? Баща ви има голяма нужда от него за бизнеса си. Тогава най-малкото момиченце, което още смучеше палеца на ръчичката си, на свой ред извика:
- Искам Любов, искам Любов…
Майката не могла да не изпълни желанието на най-малката си дъщеря и излязла и поканила Любовта. Любовта се надигнала и се запътила да влезе в къщата. Тогава и Богатството и Успехът също станали и го последвали. Озадачена, жената попитала Любовта:
- Аз поканих само теб, защо идват и Богатството и Успехът.
Отговорът бил простичък:
- Ако беше поканила Богатството или Успеха, другите двама от нас щяха да останат отвън, но понеже ти покани Любовта знай, че там, където има Любов, там са и Богатството и Успехът.

1. Спри да прекарваш време с погрешните хора – животът е твърде кратък, за да прекарваш време с хора, които изсмукват щастието ти. Ако някой те иска в живота си, ще направи място за теб – не би трябвало да се бориш за място там. Никога, ама никога не настоявай да си в живота на някой, който непрестанно те недооценява. И запомни, че не хората, които са до теб, когато си в най-добра форма, а онези, които остават до теб в най-лошите моменти са истинските ти приятели.
2. Спри да бягаш от проблемите си – изправи се лице в лице с тях. Няма да е лесно. И няма човек на света, който да е способен да се измъкне невредим от абсолютно всеки удар, който му се нанася. От нас не се очаква да сме способни веднага да разрешаваме проблемите си. Не сме направени така. Всъщност създадени сме така, че да се ядосваме, натъжаваме, нараняваме, да се препъваме и да падаме. Защото това е целта на живеенето – да се сблъскваш с проблеми, да се учиш, адаптираш и да ги решаваш с течение на времето.
3. Спри да се самозалъгваш – можеш да излъжеш всеки друг, но не и себе си. Животът ни се подобрява само когато рискуваме, а първият и най-големият риск е да бъдем честни със себе си.
4. Спри да пренебрегваш собствените си нужди – най-болезненото нещо е да изгубиш себе си, обичайки някого, и да забравиш, че и ти си специален. Да, помагай на останалите, но помагай и на себе си. Ако някога ще има момент, в който да направиш нещо, за което имаш страст, или нещо важно за теб – това е сега.
5. Спри да се опитваш да бъдеш някой, който не си – едно от най-големите предизвикателства в живота е да бъдеш себе си! Винаги ще има някой по-красив, някой по-умен, някой винаги ще бъде по-млад, но никой никога няма да бъде ТИ. Не се променяй, за да те харесват хората. Бъди себе си и правилните хора ще те обичат.
6. Спри да се държиш за миналото – не можеш да започнеш следващата глава в живота си, ако продължаваш да препрочиташ предишната.
7. Спри да се страхуваш от грешките – да правиш нещо и да сбъркаш е поне 10 пъти по-продуктивно от това да не правиш нищо. Всеки успех има цяла пътека от неуспехи зад себе си и затова всеки провал е стъпка към успеха. И в крайна сметка накрая човек съжалява за нещата, които НЕ е направил, а не за тези, които се е опитал да направи.
8. Спри да се самонаказваш за стари грешки – можем да обикнем неправилния човек или да се тръшкаме да погрешните неща, но без значение колко са се объркали нещата, едно е сигурно – грешките ни помагат да открием правилните хора и неща за нас. Всички правим грешки, имаме борби и дори съжаляваме за неща в миналото си. Но ти НЕ СИ твоите грешки, ти не си твоите борби, ти си тук сега със силата да оформиш деня и бъдещето си. Всяко нещо, което се е случило в живота ти те подготвя за нещо друго, което предстои.
9. Спри да се опиташ да си купиш щастие – много от нещата, които искаме, са скъпи. Но истината е, че нещата, които действително ни носят удовлетворение, са напълно безплатни – любовта, смехът и възможността да правим това, което обичаме. И шоколадът, допълвам аз.

10. Спри да търсиш щастие в хората – ако не си щастлив с това кой си отвътре, няма да си щастлив и в сериозна връзка с някой друг. Първо трябва да откриеш стабилност в своя живот преди да можеш да го споделиш с някого.
11. Спри да бъдеш нерешителен – не мисли твърде дълго, иначе има опасност да създадеш проблеми, които не съществуват. Оценявай ситуациите и действай решително. Не можеш да промениш онова, което отказваш да конфронтираш. Напредъкът изисква риск. Точка! Няма да стигнеш до втора база, ако единият ти крак си стои на първа. (бейзбол, хора, бейзбол)

12. Спри да си мислиш, че не си готов – никой никога не се чувства 100% готов, когато изникне някаква възможност. И причината за това е проста – всички големи възможности в живота ни ни принуждават да излезем извън зоната на удобството, което на практика означава, че поне в началото няма да се чувстваме удобно.

13. Спри да се забъркваш във взаимоотношения по погрешни причини – взаимоотношенията трябва да бъдат избирани мъдро. По-добре да си сам, отколкото в лоша компания. Няма нужда да се бърза. Ако нещо ще става, ще стане на правилното време, с точния човек и за най-доброто и на двама ви. Влюбете се, когато сте готови, а не защото сте самотни.

14. Спри да отхвърляш нови взаимоотношения, защото старите не са проработили – ще осъзнаеш, че всеки човек, когото срещаш в живота си, идва с определена цел. Някои ще те подложат на изпитание, други ще те използват, а от трети ще се учиш. Но най-важното е, че ще дойде някой, който ще извади наяве най-доброто у теб.

15. Спри да се опитваш да се състезаваш с всички останали – не се тревожи за това какво другите правят по-добре от теб. Фокусирай се върху побеждаването на твоите собствени рекорди всеки ден. Успехът е битка единствено между теб и теб.

16. Спри да завиждаш – завистта е да броиш благословенията на някой друг вместо да отбелязваш своите. Задай си въпроса “Какво имам аз, което всички биха искали?”

17. Спри да се оплакваш и самосъжаляваш – превратностите в живота идват с една цел – да те насочват в посоката, в която трябва да вървиш. Можете да не виждаш или разбираш всичко, когато ти се случи, и може би ще е трудно. Но спомни си за миг предишни трудности, през които си минавал. Ще видиш, че най-често се е оказвало, че си заведен до по-добро място, хора, състояние на ума или ситуация. Затова – усмихни се! Нека всички знаят, че днес си по-силен отколкото си бил вчера, и това наистина ще е така.
18. Не задържай негативните емоции – не живей живота си с омраза в сърцето. Защото в крайна сметка ще се окаже, че си наранил себе си повече отколкото хората, които мразиш. Прошката не е да кажеш “Това, което ми причини, е добро”. Тя е да кажеш “Няма да оставя това, което ми причини, цял живот да разрушава щастието ми”. Прошката е отговорът… пусни проблема, намери мир, освободи себе си! И помни, прошката не е само за другите хора, тя е и за теб. Ако трябва, прости и на себе си, продължавай напред и се постарай да се представиш по-добре следващия път.

19. Спри да оставяш другите да те принизят до своето ниво – откажи да понижиш стандартите си, за да им е удобно на ония, които отказваш да повишат своите.

20. Спри да губиш време да се обясняваш на хората – приятелите ти нямат нужда да им се обясняваш, а враговете ти така или иначе няма да ти повярват. Просто върши онова, което знаеш със сърцето си, че е правилно!.

21. Спри да правиш едни и същи неща отново и отново без да си почиваш – времето да поемеш дълбоко дъх е точно, когато нямаш време за това. Ако продължаваш да правиш каквото правиш, ще продължиш да получаваш, каквото получаваш. Понякога е нужно малко да се дистанцираш, за да видиш нещата ясно.

22. Спри да пренебрегваш красотата на малките моменти – наслаждавай се на малките неща, защото един ден може да се обърнеш назад и да се окаже, че именно те са били големите неща. Най-добрата част от живота ти ще се състои в малките, безименни моменти, които прекарваш усмихвайки се с някой важен за теб човек.

23. Спри да се опитваш да правиш нещата съвършени – реалният свят не награждава перфекционистите, а хората, които довеждат нещата до край.

24. Спри да следваш пътя на най-малкото съпротивление – животът не е лесен, особено ако планираш да постигнеш нещо значимо. Не тръгвай по лесния път. Извърши нещо свръхестествено!

25. Спри да се държиш сякаш всичко е наред, ако не е така – няма проблем от време на време да се скапваш. Не е нужно винаги да си силен и не трябва непрестанно да доказваш, че всичко върви чудесно. Не трябва да ти пука и за това какво мислят хората – плачи, ако е нужно – здравословно е да пролееш някоя друга сълза. Колкото по-скоро го направиш, толкова по-скоро ще можеш пак да се усмихнеш.

26. Спри да обвиняваш другите за своите проблеми - степента, в която можеш да постигнеш мечтите си, зависи от степента, в която можеш да поемеш отговорност за живота си. Когато обвиняваш другите за това, през което преминаваш, отказваш да поемеш отговорност – и даваш на другите властта над тази част от живота си.

27. Спри да се опитваш да бъдеш всичко за всички – това е невъзможно и ако продължаваш да се опитваш, само ще се скапеш. Но да накараш един човек да се усмихне, може да промени света. Е, може би не целия свят, но неговия със сигурност. Затова стесни фокуса си.

28. Спри да се тревожиш толкова много – тревогата няма да премахне бремето на утрешния ден, само ще открадне радостта от днешния. Един начин да провериш дали нещо си заслужава тревогите е като си зададеш въпроса “Това ще има ли значение след една година? А след три години? А след 5?”Ако не – значи изобщо не си струва да се притесняваш.

29. Спри да се фокусираш върху това, което не искаш да се случи – насочи очите си към онова, което искаш да стане. Позитивното мислене е на първите страници на всяка история за успех. Ако се будиш всяка сутрин с мисълта, че днес ще ти се случи нещо чудесно, и си малко по-наблюдателен през деня, ще откриеш, че най-често си се оказал прав.

30. Спри да бъдеш неблагодарен – без значение колко е добър или труден животът ти, събуждай се всяка сутрин благодарен за него. Защото някой някъде отчаяно се бори за своя. Вместо да си мислиш какво нямаш, опитай се да мислиш за онова, което ти имаш, а на всички други им липсва.

Този, когото обичаш, трябва да бъде тъй свещен, както твоят образ и да не внасяш абсолютно никакво петно върху него.

Съвременните хора не могат да разберат любовта, понеже не могат да се разделят от старите схващания. Те мислят, че като обичаш един човек, трябва да го нахраниш, да го облечеш, да му дадеш легло и пр. Някой може да каже, че при любовта ще задоволиш нуждите на онзи, когото обичаш: ако е жаден, ще му дадеш вода; ако е беден, ще му дадеш условия; ако е невежа, ще му дадеш знание; ако е скръбен, ще го утешиш. Но ако той има всичко това, ако няма нужда от това?

Това е само външната страна на любовта. Любовта дава нещо повече от това, което можеш да дадеш или направиш външно на човека. Любовта си има една, по-велика, по-дълбока вътрешна страна. При любовта има взаимна обмяна между душите, преливане на душите.

Любовта е най-нежното цвете, което трябва да се развие далеч от погледите на хората. За любовта ти никой не трябва да знае. Любовта с език не се предава. Онзи, който те люби, не говори, но ти чувстваш, че в тази душа има любов. Проговори ли за любовта си, тя се изгубва.

Когато се обичат, хората предават настроенията и разположенията си един на друг. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно предават своите мисли и чувства.Каквото мисли и чувства единият, ще го мисли и ще чувства и другият. Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение.

Когато обичаш едно същество, макар то да е далеч, твоята любов ще го закриля, подкрепя и огражда.

Прояви своята любов, без да търсиш любовта на хората. Връзката е Божествена, когато човек има такава широка любов, че като обича, да не очаква да му дадат нещо в замяна.
Щом очаква, той не е никакъв извор.Той е щерна.

Като търсиш любовта на някого, ти всякога ще имаш терзание. Когато някой ти кажа, че те обича, кажи му: "Ти вършиш волята Божия". Не питай другите: "Ти обичаш ли ме?" Щом питаш, всичко ще изгубиш. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. А ние как обичаме, това е наша работа.

Престъпление е човек да изисква от някого той да не обича другиго, освен него.

Любовта носи изобилието.

При любовта между двама души единият е активен, а другият - пасивен. Двамата не могат да бъдат едновременно активни, Това състояние не остава винаги в същото положение. Като люби известно време, човек става пасивен. У него има вече желание да го обичат. Ето, защо, който люби, след време става пасивен, а когото любят, от пасивен става активен и почва да люби.

Когато любовта между двама души е активна и в двамата, те стават положителни и се отблъскват. Ако са мъж и жена, в такъв случай остават бездетни.

Ако искате някой да ви обича, между него и вас трябва да има разлика, която да е хармонична, както между тоновете в музиката. В това правилно съчетание, в това различие именно седи хармонията, от която ние се възхищаваме.

Никой няма право да запита приятеля си или когото и да е, обича ли го. Зададе ли такъв въпрос на приятеля си, любовта между тях ще изчезне. Обичате ли някого, и той ви обича. Няма защо да го питате. Щом питаш, ти не вярваш вече.

Ако кажеш на някого, че го обичаш, с това все едно, че искаш да му кажеш: "Както аз те обичам, и ти трябва да ме обичаш".

Отрицателните сили в света не могат да докоснат човека на любовта. Те не намират храна в него, понеже не са в хармония с неговото естество.

Когато имаме любовта целият свят работи за нас, а когато я нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят.

Човешката любов, ако не е облагородена от Божествената, може да изсмуче соковете на онзи, когото обича.

За всеки човек е определено, кой да го обича. И всеки човек трябва да намери онзи, който го обича.

Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.

Не може да мислиш за някого, ако той не мисли за теб.

Няма по-голяма нещастие от това, да видиш любовта и да я нямаш.

Уважаеми Учителю,

Синът ми ще трябва да научи, че всички хора не са равни, че всички хора не са предани. Но научете го също, че на всеки подлец съответства герой; че на всеки егоистичен политик съответства отдаден лидер. Научете го, че на всеки враг съответства приятел.

Ще отнеме време, знам; но научите го, ако можете, че спечеленият долар е много по-ценен от пет намерени.

Научете го да може да губи и също да се радва да побеждава.

Дръжте го далеч от завистта, ако можете.
Научете го тайната на тихия смях. Оставете го да научи рано, че побойниците са най-лесните за справяне.

Научете го, ако можете, магията на книгите… но дайте му също тихи минути да размишлява върху вечната мистерия на птиците в небето, пчелите на слънце и цветята на по склона на зелен хълм.

В училище го научете, че много по-почтено е да се провалиш, отколкото да мамиш.

Научете го да има вяра в собствените си идеи, дори и когато всеки му казва, че са грешни.

Научете го да бъде внимателен с внимателните хора и твърд с твърдите.

Опитайте се да датете на сина ми силата да не следва тълпата, когато всички приемат модерната позиция.

Научете го да слуша всички хора, но научете го също да пресява всичко, което чува през ситото на истината и да взема само доброто, което преминава.

Научете го, ако можете, как да се смее, когато е тъжен. Научете го, че няма срам в сълзите.

Научете го да се присмива на циниците и да бъде предпазлив с прекалената приветливост.

Научете го да продаде своите мускули и ум на тези, които дават най-много; но никога да не слага етикет с цена на сърцето и душата си.

Научете го как да заглушава ушите си, за да не чува крещящата тълпа… и как да отстоява и да се бори, ако мисли, че е прав.

Отнасяйте се с него внимателно; но не го прегръщайте, защото само изпитанието на огъня произвежда качествена стомана.

Оставете го да има куража да бъде нетърпелив, оставете го да има търпението да бъде смел. Научете го винаги да има величествена вяра в себе си, защото тогава той винаги ще има величествена вяра в човечеството.

Това е огромно поръчение; но вижте какво можете да направите. Той е толкова добро малко момче, моят син.

“Аз тичам през трудния път, много преди да започна да танцувам с лека стъпка под светлината на прожекторите. Мразех всяка минута на обучение и тренировки, но си казвах: Не се отказвай. Страдай Сега и живей останалата част от живота си като шампион.” 

“Борбата се губи или печели далеч от свидетели-зад сцената. Борбата се губи или печели в залата или навън, на пътя, дълго преди да танцуваш или паднеш под светлината на прожекторите”

“Това, което ме държи жив и ме кара да продължавам, това са моите цели!”

“Човек, който няма въображение е човек, който няма криле.”

“Този, който не е достатъчно смел да поема рискове, няма да постигне нищо в живота.”

"Приятелството...това не е нещо , което се учи в училище. Не научиш ли значението на приятелството , то все едно не си научил нищо."

“Шампионите не се създават в залата. Шампионите са направени от нещо, което е дълбоко вътре в тях-едно желание, една мечта, една визия.”

„Знам къде отивам и познавам истината, не трябва да бъда такъв, какъвто искате от мен да бъда. Свободен съм да бъда такъв, какъвто искам да бъда.“

''Когато стана шампион, ще си нахлузя старите дънки, ще си нахлупя някоя стара шапка, ще си пусна брада и ще тръгна по някой селски път, дето никой не ме познава, докато открия някоя момиче, която не знае как се казвам и която ме харесва само заради това, което съм. И тогава ще я заведа в къщата си за 250 хиляди долара с изглед към жилищния ми квартал за един милион долара и ще й покажа всичките си кадилаци, а ако вали - закрития си басейн, и ще й кажа: „Това е твое, скъпа, защото ме обичаш такъв, какъвто съм.""

Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си. 

Когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота, докато слънцето върви по небосклона.

Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства.

Когато едно нещо се случи един път, не е задължително да се повтори, но случи ли се два пъти, то със сигурност ще има и трети път.

Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.

Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен; дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят. Когато не вали такъв дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее. За такъв човек би могло да се каже, че тялото му някога е имало душа.

Напоследък много хора се отказаха да живеят. Не се отегчават, не плачат, просто стоят в очакване да мине времето. Те не приеха предизвикателството на живота и животът повече не им отправя предизвикателства. Ти рискуваш да станеш като тях, съпротивлявай се, посрещни смело това, което ти поднася животът, не се отказвай.

Толкова много исках да срещна любовта. - помисли си Илия. А сега, когато тя беше пред него - защото това без никакво съмнение беше тя, стига да не бягаше от нея - единственото му желание бе колкото се може по-бързо да я забрави.

Свободата означава да чувстваш това, което сърцето ти желае, независимо от мнението на околните.

Животът има такъв смисъл, какъвто аз пожелая да му придам.

Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят.

Съществуват два вида глупаци - едните се отказват да направят нещо, защото са били заплашени, а другите мислят, че заплашвайки ще постигнат нещо.

Съществува език, който е отвъд думите! Ако успея да разгадая този език без думи, ще успея да разгадая и света.

Защото когато тръгнем да търсим любовта, тя също тръгва към нас. И ни спасява.

Господ чува молбите на хората, които искат да забравят омразата, но е глух за тези, които искат да избягат от любовта. 

Един човек бил неимоверно богат, много приятели,много познати .. все черпел всички наред.

Случило се обаче така че загубил парите си,фирмите му фалирали, изведнъж приятелите и познатите изчезнали,жена му го напуснала,децата спрели да му говорят…целият му живот се сринал. Опитал да намери работа тук и там но никъде не му давали. Накрая подбуден от отчаянието той решил да се обеси и да сложи край на живота си. С последните си пари тръгнал към магазина да купи въже.В магазина продавачът го попитал:

-За какво ти е това въже?

-Много мъка срещнах,много тежък живот ме налегна,загубих парите си,бизнесът ми фалира, решил съм да се беся.Вече няма за какво да живея.

Продавачът се подсмихнал,дал му въжето,а с него и една бележка и му казал:

-Това което пише на бележката,прочети го като се прибереш у вас преди да се обесиш.

Тръгнал си човекът,прибрал се,затегнал примката,опънал въжето,качил се на стола и точно да се пусне се сетил за бележката. Извадил я от джоба си и прочел „Няма все да е така!“…

Помислил малко човекът и малка надежда се зародила у него. Махнал въжето от врата си.
Минало време малко по малко човекът започнал пак да се замогва,възстановил бизнеса си и парите си. Решил да даде угощение в чест на това че отново живее добре. Поканил целия град,дошъл и магазинерът.Стоял кротко на една маса и наблюдавал.

Отишъл при него домакинът и му казал:

- Благодаря ти добри човече. Ти ми спаси живота с онази твоя бележка. Сега отново съм богат, имам приятели и живота ми има смисъл. Кажи какво да направя за да ти се отблагодаря?

Магазинерът го погледнал,поклатил глава и казал:

- Нищо не искам за отплата,освен едно… запомни добре… Няма все да е така!