Притча за вярата


В един хубав слънчев ден, мъж на преклонна възраст в скъп костюм седял на скамейка в парка и четял книга. В един момент забелязал наблизо млад мъж, в окаян вид, който хранел гълъбите и им говорел:

- Лапайте, лапайте, сега ви е паднало! Така или иначе, гладът и нищетата ще ни убият …

Възрастният мъж, който станал неволен свидетел на тази сцена, извадил от джоба си поомачкан лист, приближил се до младия и му казал:

- Вземи това и го прочети! Някога и аз бях като теб: потиснат, унижен, озлобен, без любов в сърцето си и надежда. Веднъж, както си стоях на един мост и гледах бягащите води на реката под него, към мен се приближи един старец. Беше глухоням. Наведе се, вдигна от тротоара този лист, написа нещо на него и ми го подаде. После се обърна и си тръгна. Думите, които ми завеща, ми помогнаха. Може и на теб да ти помогнат. Успех! – пожелал възрастният мъж и се отдалечил.

Младежът го изпратил с учуден поглед, а после се взрял в листа. На него, с красив почерк било написано: „ Ако си последен, не бързай да се отчайваш! Силата и способностите вече ги имаш, трябва само да си върнеш вярата!"




0 коментара: